Публикации

Деконфискацията - способ на раздържавяване

Раздържавяването е един от актуалните процеси днес. Спрягат се всякакви видове (чрез борсата, посредници, масова приватизация). Незаслужено малко внимание досега се отделя на деконфискацията. Обемът собственост, който е възстановен и ще се възстанови чрез този способ, е значителен, особено след влизането в сила на гласувания наскоро Закон за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти през периода 1945 - 1962 г. Визираните в този закон конфискации се отменят екс леге (по силата на закона) за разлика от вече отменените чрез актове на Върховния касационен съд (ВКС) присъди с постановени по тях конфискации. Предмет на конфискация, респективно деконфискация, освен конкретни имоти, са и акции и дялове, и съответните им членствени права на участие в управлението на юридически лица, деконфискацията на които разкрива особености.
Наказанието конфискация по принцип се налага и отменя от наказателния съд с индивидуални, имащи конститутивно действие съдебни решения. В постановление №9/84 г. пленумът на Върховния съд е посочил, че "това са решения, чрез които се преобразуват права. Преобразуваното право преминава в патримониума на този, на когото съдът го е предоставил по силата на самото решение, като за този ефект на решението не е необходимо провеждането на изпълнение". С постановяването на решението на ВКС, отменящо конфискацията на членствени права, те стават собственост на осъдения. Възстановен е пълният комплекс акционерни права, които са произтичали от конфискувания процент капитал, притежаван от осъдения при конфискацията. Това е така, защото в този комплекс влизат и неимуществените допълнителни (колективни) права, за възникването на които се изисква притежаването на определен брой акции (за разлика от правата, свързани с всяка акция, наричани индивидуални). Това са права, които Търговският закон предвижда за акционерите, притежаващи поне 1/10 (чл.223), 1/5, 2/3 и т.н. от капитала. Броят на притежаваните акции и тяхното съотношение с общия брой на акциите са правопораждащ юридически факт за възникване на допълнителни акционерни права. Тези допълнителни права, определени от притежавания дял от капитала, също се възстановяват по силата на конститутивното действие на решението за отмяна на конфискацията. В случая нарастването на капитала за времето между конфискацията и отмяната е без значение. Конфискуваните допълнителни права се възстановяват в обема и съдържанието, което имат в момента на конфискацията, т.е. възстановява се конфискуваният процент от капитала, удостоверяващ тези права. В пълно съответствие с гореизложеното е и обобщената практика на ВКС, според която отмяната на изключване "води до възстановяване на всички права на съдружника в този обем и съдържание, каквито имат останалите съдружници" (виж "Коментар по търговски дела на ВС 1994-96 г.", стр. 53 от М. Бобатинов). След отмяната на конфискацията положението на притежателя на деконфискувани акционерни права е идентично с това на възстановен след изключване съдружник. Евентуалното нарастване при управлението от държавата на имуществото на АД, съответно на имуществото, което стои зад възстановените на наследниците членствени права, може да бъде основание само за облигационна претенция към АД (то е надареният субект с инвестиции, които всъщност са дарения), а не към възстановените собственици на капитал. В практиката на Върховния касационен съд - тълкувателно решение №2/95 г. на ОСГК, се казва: "Наличието на държавни инвестиции в имуществото, върху което се възстановяват права на друг правен субект, поражда облигационни права и задължения." Предявяването на такава претенция обаче практически е трудно мислимо, защото за нея няма законно основание сред основанията за разваляне на дарение за АД. Дори да се приеме, че бъде намерено основание, то претенцията би била погасена по давност, ако е изтекъл 1 година срок за предявяване на иска за отмяна на дарение чл.227, ал.3 ЗЗД.

В изпълнение на решението, отменящо конфискацията, съгласно разпоредбата на чл.151 от Закона за изпълнение на наказанията: "Ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или неговите наследници." Отрасловият министър, упражняващ правото на собственост на държавата в дружеството, издава на собствениците удостоверения за собствеността върху деконфискувания процент от капитала, те се вписват в книгата на акционерите и се свиква ОС с участието на възстановилите правата си частни собственици.
Всяко забавяне на тези действия нанася на собственика вреди от това, че без правно основание е лишен от възможността да упражнява собствеността си. Неизпълнението на фактическото задължение за документално оформяне на собствеността върху част от капитала не може да има за последица оставане на възстановените права в патримониума на държавата. От незаконосъобразното си поведение никой, включително и държавата, не може да черпи права. Транслацията на правата между субектите се осъществява по силата на съдебния акт независимо от волята и без волеизявления на субектите. Съдебното решение, отменящо конфискацията, като наказателно-съдебен акт, има конститутивно действие и всеобща задължителна сила (чл.372, НПК), поради което всички корпоративни права са възстановени на оправдания с влизането му в сила. Една от задачите в програмата на правителството 1997-2001 г. е намирането на нов подход на държавната администрация към приватизационния процес. Този подход обаче в отделни случаи остава добро пожелание. На фона на неимоверни усилия на правителството държавата бързо да се освободи от "собственост в промишлеността с приоритет на цялостното приватизиране на отделни предприятия" (програма на МС) някои чиновници без основание задържат предаването на възстановения капитал. Забавянето на изпълнението на това задължение натоварва държавата с имуществена отговорност по чл.7 във връзка с чл.5, ал.2 от конституцията и Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Визираната отговорност на държавата съдържа в себе си общоприетия правен принцип, забраняващ и на държавата като правен субект да вреди другиму. Безспорно е, че когато държавата е конфискувала и ползвала незаконосъобразно имуществото на своите граждани, тя им нанася вреди. Забавянето предаването на възстановения капитал като поведение на съответните длъжностни лица е и престъпление по чл.282 или 283б или чл. 296 от Наказателния кодекс. Особено новият чл. 283б - "Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени... чрез влезлите в сила съдебни актове, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 6 години" , би трябвало да разтревожи неуважаващите новия подход към раздържавяването държавни чиновници, за тяхното бъдещо местопребиваване.

Милен Бъзински, София

Брой 1, 10 януари 1998, в-к Капитал